Раздавките (или "подавки") след погребение или помен са малки пликчета или кутии най-често с кроасан, солети, вафла, суха паста, жито и подобни неща. Какво да е съдържанието и тема на друг разговор, но забелязвам, че на погребенията близките си вземат и те от подавките. Никой не се пита дали това е правилно. Ако знаем смисъла на раздавките, нещата си идват на мястото.
Когато някой си отиде от този свят, ние живите трябва да се молим за него и да правим добри неща от негово име и в негова памет за да омилостивим Бога. За да бъдат опростени греховете на починалия. Едно от тези добри неща е да нахраним някого. И това трябва да е някой друг - да нахраним собственото си тяло е задължение, така го поддържаме живо и здраво.
От друга страна, поемащият раздавката казва "Бог да го (я) прости!", "Да му е видено!", "Пред него да върви!" или нещо подобно. Тези пожелания стигат до ушите на Бога, добавят се към молитвите на близките. (Да, вярно е, че по-добре един човек да го каже от цялата си душа и сърце, отколкото 1000 - машинално.)
Това, че някой е изял една от подавките, които сам си е платил, не е грях - никой няма да отиде в ада заради това. Няма да навреди и на починалия, но няма и да му помогне. Просто няма смисъл. Така, че бъдете спокойни - не сте направили нищо лошо, като сте изяли парче питка или шепа жито. Но по-добре раздайте всичко.
(Послепис: През лятото вареното жито се вкисва бързо. Ако не сте преценили правилно и ви остане - наистина е по-добре е да си го изядете вие, вместо да го хвърлите.)