Тази година Архангелова задушница е на 3 ноември 2018 (събота). Напомням, че Архангелов ден (храмовият ни празник) е на 8 ноември, четвъртък. На самата Задушница се планира да има
Началото е в 08:00 часа. Както винаги службите и панахидите се записват в свещопродавната, желателно е до петък.
Миналата година пропуснах, но тази ще напомня, че малко след църковната служба на Руското гробище (Централни пловдивски гробища, поле №3) по традиция се отслужва панахида.
Аз водех първият университетски курс по data mining в България. (Ще се радвам да ме поправите). Беше избираема дисциплина във ФМИ на ПУ „Паисий Хилендарски“, в периода 2004-2006. След това животът ме събра с хора, които искаха да са по острието на технологичния бръснач.
Днес? Днес стоя далеч. Целият този шум ми е чужд. Не искам да развивам никакви технологии - оставил съм това на други. Стоя далеч от техника - дори таблет и смартфон не притежавам, защото не ми трябват.
Следя някои новости, но използвам онова, което е утвърдено и улегнало. И ми трябва на мен. Наречете ме презрително „консуматор“, но това е положението. Има по-смислени неща, които ме вълнуват.
Добре известен е смисълът на живота ми. Намирам щастие в ежедневието си и мога много да разказвам за него. (Знаете къде, писал съм...)
Най-трудният въпрос е „Защо?“ Светът (и моето обкръжение) е пълен с психолози-аматьори. Оставил съм ги да се упражняват и да си вярват. Аз просто си живея живота.
Липсва ми времето, когато ...
Корави типове бяхме.
Софийска община е прекратила договора с Витоша експрес ООД по линията София-Пловдив-София. Това ограничава силно възможността да се пътува с автобус:
От друга страна Централна ЖП гара София и Централна ЖП гара Пловдив са съвсем близо до съответните автогари. Това е златен шанс за БДЖ.
Железниците трябва (да не кажа, че са длъжни) да предложат най-доброто от себе си по тази линия. Вагони, локомотиви, чисти тоалетни, спретнати и отзивчиви кондуктори, отлично обслужване по гарите, разписание, по което да си сверяваме часовника, желязна охрана. Всичко най-добро трябва да се хвърли на тези гари и по тази линия. Не утре, а вчера.
Дали ще се случи?
В разгара на лятото се разрових в личните си архиви и искам да споделя едно парченце от тях. Подчертаното е от мен. Независимо в какво вярвате, в текста от линка по-долу ще намерите много полезни и верни неща.
Има учители и професори по много науки, но най-мъдър и водещ към висините учител е смъртта. Тя е професор, който говори на всички езици и има разрешение да поучава във всички страни. Край всеки човешки гроб се издига катедрата на този велик учител на живота - смъртта. Той резюмира своите поуки така: научете се: 1) колко е преходен животът; 2) каква скъпоценност е все пак животът; 3) каква отговорност е животът.
...
... Бихме ли могли да се помирим с околните? Не виждаме ли безсмислието на кавгите ни често за дреболии? Колко жалко е, че често заговорваме за някой, че е добър, едва след като вече не е между нас. Поднеси цветя на обичания, докато е край теб, а не само на гроба му! Обичай хората! Идва час, когато ще стоиш край гроба им и ще плачеш. Всяка блага дума, всеки утешителен поглед и всяка проява на обич... Всичко това ще те съпътства зад гроба.
Автор: Ставр. ик. Иван Лалов КОНДАКОВ
Тези дни жена ми зададе въпрос. Няма значение какъв. Организира най-важният помен на майка си и иска всичко да бъде наред. Направи ми впечатление една нейна реплика, от която тръгва всичко -"В Интернет прочетох, че ..."
Хора, разберете, че не всичко написано в Интернет е вярно. Всеки, включително и аз, може да напише каквото си поиска и да го публикува. Много е важно кой е автор на написаното. Много е важна "медията", която публикува.
Аз не съм никой. Не съм никаква инстанция. Както сте забелязали, винаги ви подтиквам първо да се допитате до свещеник. И след това да решите какво да правите. За Бога, не вярвайте на всичко и на всеки в Интернет. Дори и на мен.
Използвам случая да ви обърна внимание, че под текстовете ми има възможност за коментари. Това, което четете днес утре ще го прочете някой друг. Ако считате, че нещо не е както трябва, моля сигнализирайте. Е, ако сте съгласни с мен, няма да ви изгоня :D
Използвам наближаващата (Черешова) задушница за да напомня какво се прави в този ден. Ще напиша идеален, според мен, вариант. Вие решавате, според вашите възможности, как да постъпите. Преди това, обаче се допитайте до вашият свещеник, забравете какво съм казал аз и се съобразете с неговото мнение.
Предишният петък е работен ден, но, ако имате възможност, посетете гробовете на своите близки. Почистете ги, преметете наоколо и полейте цветята, ако има. Прелейте гробовете с червено вино. Ако нямате - с вода "на кръст".
На самата задушница в храмовете след утренната и литургията се отслужва обща панахида. (Ако има традиция обща панахида се служи и на вечернята в петък.) Присъствайте още на утренната и литургията, запалете свещичка и се помолете за починалите ви близки. Хубаво е, освен панахидата, да си пуснете и служба за упокой на близките си.
Участвайте в общата панахида за своите близки - съпрузи, (да ви ги пази Бог, но ако има) деца, родители, братя и сестри ... Добре е имената на последно починалите да ги запишете на първите места. Носете, като на всеки друг помен, питка, жито, червено вино и раздавки.
След панахидата раздайте каквото сте донесли. (Може да оставите част и за по-късно.) Посетете отново гробовете на близките си, прелейте ги с цялото останало от панахидата вино и запалете свещица. Помолете се.
Служби (и общи панахиди) се запизват преди започване на богослужението, но най-добре от предния ден. За да пренощуват листчетата в светият олтар.
И накрая - може би най-важното. Основното е нашата молитва. Свещеникът ще си отслужи неговото, това му е задължение, но трябва и ние да положим усилие. Да платим служба, да купим свещ не е достатъчно - Бог гледа сърцето и душата, не парите.
Ето един примерен алгоритъм за изтриване на профил, който „работи“ от няколко години насам, а има всички шансове да е в сила и в обозримото бъдеще. Когато аз си изтрих профила във Facebook, го направих по този начин. Следвайки го, много хора успешно ме последваха.
(източник)
Раздавките (или "подавки") след погребение или помен са малки пликчета или кутии най-често с кроасан, солети, вафла, суха паста, жито и подобни неща. Какво да е съдържанието и тема на друг разговор, но забелязвам, че на погребенията близките си вземат и те от подавките. Никой не се пита дали това е правилно. Ако знаем смисъла на раздавките, нещата си идват на мястото.
Когато някой си отиде от този свят, ние живите трябва да се молим за него и да правим добри неща от негово име и в негова памет за да омилостивим Бога. За да бъдат опростени греховете на починалия. Едно от тези добри неща е да нахраним някого. И това трябва да е някой друг - да нахраним собственото си тяло е задължение, така го поддържаме живо и здраво.
От друга страна, поемащият раздавката казва "Бог да го (я) прости!", "Да му е видено!", "Пред него да върви!" или нещо подобно. Тези пожелания стигат до ушите на Бога, добавят се към молитвите на близките. (Да, вярно е, че по-добре един човек да го каже от цялата си душа и сърце, отколкото 1000 - машинално.)
Това, че някой е изял една от подавките, които сам си е платил, не е грях - никой няма да отиде в ада заради това. Няма да навреди и на починалия, но няма и да му помогне. Просто няма смисъл. Така, че бъдете спокойни - не сте направили нищо лошо, като сте изяли парче питка или шепа жито. Но по-добре раздайте всичко.
(Послепис: През лятото вареното жито се вкисва бързо. Ако не сте преценили правилно и ви остане - наистина е по-добре е да си го изядете вие, вместо да го хвърлите.)
Вероятно вече знаете, но задушниците през тази година са на
За сведение - първите две зависят от Възкресение Христово, докато третата е винаги в съботата преди Архангелов ден (8 ноември). Както винаги, всички са в събота - от седмичния цикъл, този ден е посветен на покойниците.
Отмина още една година. На Кръстовден (14 септември) се изпълниха 4 години, през които се подвизавам в моята църква. Отецът в неговия Facebook профил сигурно е отправил официалните благопожелания. Аз мога да говоря само в лично качество.
Желая дълъг, благоденствен и мирен живот, здраве, спасение и успехи във всички добри начинания на отец Роман (Арнаучков), нашите свещопродавки Сийка и Босилка и техните семейства! Сърдечно ви благодаря, че ме изтърпяхте и тази година! Простено, простете!
Отправям същите пожелания и към всички духовници (епископи, презвитери и дякони) и църковни служители посетили нашия храм. Радвам се, че съм ви срещнал! Молете се за мен, грешния!
На тези, с които Бог пожела да ме срещне през годината "по служба" желая здраве и утеха. Не можете да върнете времето, нито да промените станалото. Доброто, което сте видели, научили и получили да ви подкрепя за напред. Нека кандилото в душите ви никога не угасва.
И накрая - има още едни важни хора. Тези, които работят на празник защото така трябва или нямат друг избор. Искам да честитя Новата 2018 година на тези, които работиха ...
Благодаря ви! Бъдете живи и здрави!!!