Аз водех първият университетски курс по data mining в България. (Ще се радвам да ме поправите). Беше избираема дисциплина във ФМИ на ПУ „Паисий Хилендарски“, в периода 2004-2006. След това животът ме събра с хора, които искаха да са по острието на технологичния бръснач.
Днес? Днес стоя далеч. Целият този шум ми е чужд. Не искам да развивам никакви технологии - оставил съм това на други. Стоя далеч от техника - дори таблет и смартфон не притежавам, защото не ми трябват.
Следя някои новости, но използвам онова, което е утвърдено и улегнало. И ми трябва на мен. Наречете ме презрително „консуматор“, но това е положението. Има по-смислени неща, които ме вълнуват.
Добре известен е смисълът на живота ми. Намирам щастие в ежедневието си и мога много да разказвам за него. (Знаете къде, писал съм...)
Най-трудният въпрос е „Защо?“ Светът (и моето обкръжение) е пълен с психолози-аматьори. Оставил съм ги да се упражняват и да си вярват. Аз просто си живея живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар